Дядо ми по майчина линия е от трънския край и малките скалисти планини в Руйско-Верилската планинска редица винаги са ми носили особена тръпка. В края на ноември 2016 г решавам да атакувам първенеца на Ездимирската планина - Големи връх (1209 м). Най-удобно за изходен пункт е село Велиново. От София следвате пътя за Трън през Перник и при село Филиповци се отбивате вляво. Пътят се вие през живописна клисура.
Ако имате време отбийте се до Мисловишкия манастир. По средата на пътя между Филиповци и Велиново има дървена табела, указваща посоката. Паркирайте и продължете пеша по живописна пътечка до Велиновската река, която ще преминете по дървено мостче.
Следва леко изкачване и манастирът е пред вас. Има голям двор с пейки и маси за пикник, както и запазена средновековна църква.
Продължаваме до Велиново, от което се вижда добре Големи връх.
На около 200 м след табелата на селото вдясно се отклонява черен коларски път. Оттук е най-добре да се тръгне към върха.
Пресича се Велиновска река и се продължава нагоре през полето.
Пътят на места се губи и се налага да се газят трънаци, но целта е боровата гора.
След като се изкачва до боровата гора, пътят завива и се вие по края ѝ.
След малко се навлиза в дъбова гора и тук трябва да напуснете пътя и да завиете наляво и да започнете стръмно изкачване нагоре между дърветата. Краят на гората скоро се вижда.
Следва изкачване през гола и открита част. Наклонът е голям, но пък гледките си заслужават. Село Велиново е останало далеч в ниското.
Последната част до върха е камениста и по-неприятна за изкачване.
Ето го и върха и малката пирамидка. От изходната точка до върха положителната денивелация е 400 м и ми отне около 50 минути в спокойно темпо и без почивки.
Руй и сгушилия се в пазвите му Трън. Ако имате време и желание за още катерене съвсем наблизо са Стража и Любаш.
