Пристигаме един ден преди старта, който е в събота на 16.04.2016 в десет сутринта. След като се настаняваме се отправяме към експото на маратона, за да си вземем стартовия пакет. По пътя хапваме на крак по един сандвич с някаква сръбска наденица. Сутринта изядох два банана, общо взето захранването ми с въглехидрати не върви добре. Тъй като се тича над 4 часа и запасите с гликоген (основното гориво, което ще движи мускулите) се изчерпват след 30-ят километър, в седмицата преди старта трябва да се мине на въглехидратна диета, за да се попълнят добре. Паста, ориз и картофи с две думи, силно да се намалят протеините и изцяло да се спрат зеленчуците и други богати на фибри храни, които създават стомашен дискомфорт и тежест. Експо изложението е в Дома на младежта и е доста по-добре организирано от това на Софийския маратон, което е просто една каравана паркирана пред националния стадион.
Тази година записаните участници за двете официални дисциплини полумаратон (21 км) и маратон (42 км) са над 5000, а заедно с участниците на безплатния 5 km fun run участниците стават над 10 000. Организацията обаче е безупречна, няма опашки и даже има всички размери фланелки (на Софийския ми подхвърлиха някаква XL размер, щото другите били свършили). Има и щанд с намаления на спортния спонсор Asics за желаещи да попълнят екипировката си. В късния следобед се срещаме с Илия и жена му, който също ще тича и правим разходка из стария град и крепостта Калемегдан, откъдето се открива чудна гледка към вливането на Сава в Дунава.
Сутринта ставам в 6, за да закуся и да имам три часа за храносмилане преди старта. Два банана, едно енергийно барче, мляко с мед и ориз и чай. За пореден път оглеждам екипировката си. Месец преди старта си купих нови маратонки Mizuno Wave Rider и още не съм свикнал с тях. Подметките в предната част на ходилото са по-тънки и след час бягане започват да ме болят стъпалата. Старият ми Асикс пък е доста по-тежък и за тази дълга дистанция...В крайна сметка се спирам на мизуното.
Към осем тръгваме към старта, който е на 15 мин пеша. Пътьом оставяме багажа в колата, която е на платен паркинг, тъй като след финала веднага пътуваме обратно към София. Стартът е пред техния парламент Скупщината и няма как да сбъркаш пътя, всички се движат в една посока и са спортно облечени.
Пълно е и с деца, повечето ги водят учители, отделните училища са с еднакви фланелки, има и много корпоративни отбори.
Отделно след основния старт има и състезания за хора в неравностойно положение, за домашни любимци, истински спортен празник на града.
До 9:45 всички състезатели трябва да влязат в ограден сектор, така че оставяме багажа си на жените и заставаме на старт. Готови сме!
Вместо планираните 6:10-6:15 на километър за първите 21 км, тръгвам с половин минута по-бързо, а в някои километри съм тичал и с под 5:30, което във втората половина на трасето разбира се ми разказва играта. Времето е ужасно горещо за бягане по асфалт, 28 градуса като сянка има само в първите два километра. Хем знам, че трябва да пия по няколко глътки на всеки километър и повече на подкрепителните пунктове, но от емоцията и адреналина изобщо не усещам жега и великодушно махам на доброволците, които ми бутат чаши с вода. Взех едно две шишета, но повече се поливах заради ужасната жега и до десетия километър бях изпил не повече от 300-400 гр течности. Иначе краката ми вървят, въздух имам достатъчно, даже си говорим с Илийката чат пат. На половината път сме за 2:07 часа, отлично време за мен, чувствам се добре, само ми е ужасно топло. Минавам под всеки душ, който видя, а на пунктовете взимам по две шишета вода, вече освен да се поливам почвам и да пия като жаба, но вече е късно и съм се дехидратирал сериозно. Към километър 23 спирам на един пункт с храна да хапна гевречета и банан и махам на Илия да продължи. Вече почвам да забавям темпото и не искам да го бавя. Големият шит идва малко след 29-я километър. Левият ми прасец се схваща рязко, болката е ужасна, мъча се да изпъна крака си, за да поразмине. Мускулна крампа от обезводняване. След минута масаж продължавам с ходене, после и с лек тръс. Всеки път когато опитвам да усиля темпото получавам нова крампа, някои са толкова силни, че трябва да сядам на тротоара и да масажирам и изпъвам крака по 2-3 минути, за да продължа. Решил съм обаче твърдо да завърша и дори и не си помислям за опцията отказване, макар да има на често линейки, с гледащи ме с интерес и очакване парамедици. Така куцукам 5-6 километра като редувам ходене с леко тичане. Повечето ме задминават, някои ме потупват по гърба "Одмори мало". Заформяме се обаче групичка инвалиди, които куцукаме равномерно и се гледаме като глутница вълци кой ще падне пръв. Когато един забърза другите също напрягат сили да го настигнат , после като намали всички с облекчение въздъхват. Към километър 38 обаче повечето почват само да ходят, аз упорито поддържам свинския тръс и се откъсвам от глутницата даже започвам да изпреварвам разни отчаяни души. Абе напредвам здраво към финала Някакъв пич е паркирал кола до трасето и дъни музиката от Роки - Eye of the tiger. Усилвам темпото. Подминавам момче, което плаче с глас, някакво момиче го подпира и утешава. Усилвам темпото. Чат пат прасеца ме прерязва, но крампите са по-леки и стискам зъби. Вече виждам моста над Сава. Последните 3 километра.Трябва да го кача мамка му, а за капак после до финала е само изкачване. Настига ме обаче бегачка с придружител. Някакъв дядка изтичал полумаратона и сега се върнал да нахъсва своя позната в последните километри. Свири нонстоп с тромба, за да отмерва темпото и след кратка консултация откъде съм ме подкарва и мене. На вялите ми опити да му обясня, че съм с контузен крак ми свири с тромбата в ухото и ме бута напред "Йош мало". Опитвам да хитрувам с изоставане назад, но пичът няма прошка и се връща да ме подкарва напред. В последния километър има плътен шпалир от хора, всички викат и пляскат, протягат ръце за пет. Атмосферата е неописуема и адреналинът те избутва сам до финала на последния 42-ри километър.
Страхотно изживяване, с перфектна организация, нищо общо с пародията в София. Внимателни организатори към всеки участник, доброволците по пунктовете перфектни и компетентни ако ги питаш нещо, даже бутилките с вода, които ти подават им разхлабват капачките за улеснение. Публиката усмихната и позитивна, с много агитки, плакати, музика и диджеи. Под един мост даже се бяха събрали десетина момчета с огромни барабани и биеха в здраво темпо, за да ти дадат импулс. Даже случайните минувачи спираха да ти ръкопляскат и чукнат пет. Радвам се, че точно тук избягах първия си маратон. Следващия път по-бързо.
Изгорил съм над 4000 калории, така че на връщане спираме на магистралата за заслужен джънк фуд.
