неделя, 13 март 2016 г.

Изкачване на връх Стража

Връх Стража е първенецът на Парамунската планина, част от Руйско-Верилската планинска редица. Висок е 1389 м и изходна точка за изкачването му са селата Лялинци, Парамун и Велиново. Лялинци е най-близкото населено място, така че като практични и леко мързеливи туристи решаваме да го атакуваме оттам в един от много почивни дни около 3 март.

Ето го и Лялинци, уютно планинско селце, полузаспало в края на зимата. Църквата е от XVI век и е истинско архитектурно бижу.




На тръгване разлаяхме няколко кучета, но хора не видяхме. На обяд като слизахме засякохме баба с внуче, които ни изгледаха учудено. Върхът не е особено популярен, въпреки близостта си до София. Няма пътеки и маркировка и се ориентираме по усет. На север е Стража, а срещу него на юг близнакът му Любаш. Тръгваме от моста нагоре и след 200 м излизаме на коларски път. Тръгваме по него покрай Лялинска река, като Любаш ни се пада отляво, а Стража отдясно.

Ето го пътя гледан от склоновете на Стража. Тъй като склоновете на Стража ни се виждат стръмни от тази страна за атакуване, решаваме да продължим по пътя, да заобиколим от запад и да поемем нагоре през една горичка, където е по-полегато. След километър и половина, завива надясно, прескачаме малката рекичка и поемаме нагоре през младата гора. Скоро обаче гората доста се сгъстява и става трудно за изкачване, а и се натъкваме на това.


Хранилка за диви прасета с доста неизядена царевица. Причуват ни се и разни подозрителни звуци, така че обръщаме кръгом и бързичко се връщаме по коларския път до изходната точка. Втория път действаме без експерименти и поемаме по голия склон от края на селото. Лека полека набираме височина, Лялинци остава под нас.


Тук таме има хилави дръвчета, но основно са трънаци със сериозни бодли. Има и бая камънацъ и е осеяно с дупки. През лятото сигурно гъмжи от змии. След около час стигаме до билното заравнение под върха. Правим фото пауза за снимки на каменен оброчищен кръст.


Срещу нас извисява снага Любаш.


От кръста до върха се върви по билото, тук там по камъните има нарисувани стрелки за ориентиране и след 20 минути сме там.


Гледките са чудесни, освен съседните планини от Руйско-Верилската редица се вижда и Витоша, както и околните села. Това е Велиново.




Завършваме разбира се в една от местните забележителности Парамунското ханче, където освен да прочетете остроумни трънски изрази, изписани по стените, можете да опитате местни специалитети като трънска спържа. Или пък шкембе чорба:)