Алпийски панорамен път Гросглокнер

Grossglockner High Alpine Road се намира в сърцето на Австрия, в националния парк Хохе Тауерн. Вие се в продължение на 43 километра, в подножието на най-високия връх в Австрия Гросглокнер (3798 м), като в най-високата си точка достига 2504 м. Отворен е за посещение от началото на май до края на октомври и е чудесно начало за опознаване на Алпите.От София дотам с кола се стига сравнително лесно. След като изчетох по форуми доста мнения откъде е най-добре да се мине за Австрия и не успях да взема решение, реших да опитам и двата варианта около, които се въртят дискусиите. На отиване минах през Хърватия и Словения, а на връщане през Унгария.

 Тръгваме към пет сутринта, трафикът е нулев и още преди девет си пием кафето на една бензиностанция край Белград. Оттук до Загреб са около 400 км, които преминават през ужасно скучен за гледане пейзаж. Безкрайни полета се точат от двете страни на шосето, в далечината по някое и друго селце. Трафикът се засилва, отвсякъде ме изпреварват без притеснения и след двайсетина проучвателни километра настъпвам и аз газта. През границата и Хърватия преминаваме на един дъх и към обяд вече сме на словенската граница. Спираме само, за да купим винетка, никой не е гладен още, така че продължаваме още 140 км до Любляна, която също като Загреб подминаваме, решени да стигнем час по-скоро до Блед, мястото на първата ни нощувка. Гладът все пак ни побеждава и след половин час спираме за обяд в някакво селце на брега на Сава. Разтъпкваме се и в малко паркче край реката, има даже плоскодънен сал, теглен от въже, с който може да стигнеш до другия бряг.

В Блед пристигаме към четири следобед. След 11 часа пътуване и изминати 1000 км се нуждаем от раздвижване, така че след като се настаняваме, излизаме на разходка из града. Блед е туристически град и по улиците му шетат шумни разноезични тълпи. Почти всяка къща е хотел или ресторант, но 90% са малки семейни пансиони на два, максимум три етажа. Основната атракция е езерото и малкото островче по средата, приютило островърха църква. В късния следобед обаче явно сме изпуснали последните лодки за натам. Така че след продължителна фото сесия на фона на езерото и ято нахални лебеди се отправяме да търсим типична словенска кръчма. Спираме се на Гостилница Мурка главно заради голямата градина, уютно осветена с фенери. Впоследствие се оказва, че и готвят добре, а бирата Лашко няма равна на Балканите! Избирам си местни наденички с кисело зеле, което си няма нищо общо с нашето кисело зеле:)

На другия ден ставаме рано, нетърпеливи да започнем приключението. От форумите съм проучил, че е хубаво да се купи австрийска винетка още в Словения, тъй като след границата няма откъде да се вземе, така че от единствената бледска бензиностанция си купуваме и потегляме към границата. До нея има няма двайсетина минути, минаваме през тунела Караванкен и ето ни в Австрия.

Алпийския панорамен път се вие в посока север-юг съответно от Брук към Хайлигенблут. Ние идвахме от юг, така че започнахме нашето пътешетвие от Хайлигенблут. Малкото алпийско селце носи името си (нем. Светата кръв) благодарение на датския рицар Брициус, който през 914 г минал оттук на връщане от Константинопол, носейки реликва, съдържаща частица от Светата Христова кръв. На мястото на днешното село бил затрупан от лавина, а тялото му било открито по-късно там, където три пшенични стръка прораснали през снега. Днес останките от тялото на рицаря, както и реликвата се пазят в готическата църква в центъра на селото.

Освен църквата, посветена на Свети Винсент, в селото има няколко ресторанта и сувенирни магазини, които надлежно обикаляме и купуваме плюшен мармот на най-малкия член на групата ни. Входът на парка е няколко завоя над селото, таксата за една кола е 35 евро на ден. Пълно е с туристи, преобладават леките автомобили, но има и много мотористи, тук там преминава и по някой кемпер или автобус. Гледките започват още с първите завои, пътят се вие в широки серпентини нагоре, а от двете страни са надвиснали неописуеми планини.

 По протежение на пътя са изградени многобройни площадки за наблюдение, няколко музея, голям посетителски център, от който може да се наблюдава Пастерце, най-дългия ледник в Австрия и Източните Алпи. Има и голям детски парк за уморени от планини малки туристи.
Всичко влиза в цената на входния билет и не се плаща никъде. Освен за бирата и обяда разбира се. Пак съм на местна кухня, този път австрийски гулаш с огромна кнедла.

Следобяда посвещаваме на посетителския център Kaiser-Franz-Josefs-Höhe на 2369 м. Тук има изграден многоетажен паркинг, където да оставите автомобила си и да се разходите из комплекса. На четири етажа има различни експозиции, посветени на фауната, флората и геологията на Алпите. Има даже и изложба на ретро автомобили, ако ви омръзне да гледате ледници и мармоти.

Пастерце, най-дългия ледник в Източните Алпи (8.4 км)

Някога е функционирал и фуникулар, спускащ се до дъното на ледника, но сега не работеше.

За сметка на това има изградена туристическа пътека до долу за по-амбициозни планинари.

Времето минава неусетно и е трябва да потегляме. Движим се на север към прохода Хохтор, най-високата точка на пътя, откъдето ще се спуснем към другата изходна точка на парка - градчето Брук. Покрай пътя невъзмутими алпийски крави пасат тучна трева, а завоите се вият един след друг.

Долу в долините селцата изглеждат като кукленски къщички.

Нагоре става все по-студено. Даже в края на юни по северните склонове има много сняг.

Стигаме и тунела на прохода Хохтор, най-висока точка на пътя - 2504 м. След Бренер, това е вторият по важност източноалпийски проход, свързващ Италия, Австрия и Южна Германия. Археологични находки в района доказват, че се е ползвал повече от 2000 години преди Христа - бронзови праисторически ножове, келтски златни бижута, римска статуя на Херкулес, юзди на товарен добитък от Средновековието.

Започваме спускане надолу, от тази страна на планината времето се заоблачава сериозно и вадим якетата.

Но пък редките туфи алпийски цветя са чудесни.

Надолу пътуваме по-бързо притискани от времето. Имаме още 130 км до Залцбург и взимам завоите състезателно.

 Което на изхода от парка се оказва проблем. Накладките буквално са се запалили и пушат като комин. Налага се да спрем долния паркинг и да изчакаме час да изстинат. Не сме единствените, всяка втора кола мирише на феродо и пуши. За щастие и тук има изграден голям детски развлекателен център, така че времето минава неусетно.

В заключение мога горещо да препоръчам панорамния път Гросглокнер, природата винаги е била най-добре измислената и направена атракция. Интересно е и как е постигнат баланса между интересите на еколозите и туристическата индустрия. Пътят е отворен за посещения за шест месеца (май до октомври) и се посещава годишно от над 900 000 души и 300 000 превозни средства без това да нанася щети на природата. Чистотата е безупречна, въздухът кристално чист, мармотите доволни, не видях един камион да извозва трупи, а от друга страна е пълно с туристи и инфраструктурата е перфектна.